Нервни кризи, истерии при дете на две години

[Uliana]

Здравейте! Имам за разрешаване трудна задача, която ми се вижда без изход и непосилна. Дъщеря ми е на 1 година и 10 месеца. Като бебе беше спокойно дете, нямала е проблеми със съня, заиграваше се винаги сама. От септември месец започна много да боледува, причината са зъбките, които започнаха късно да избиват. И именно от тогава детето ни започна да се променя. Първоначално не си давах сметка че това може да се превърне в по сериозен проблем, но сега съм безсилна, безпомощна и уплашена. Даная изпада в нервни кризи, истерии и викове, дори и за незначителни неща като например че не може сама да си обуе обувката, че бебето от количката е паднало на земята, че някое дете на площадката не е дало кофичката си в пясъчника , като се стигне до по сериозни неща като храненето например. Даная е под режим на хранене, защото има зверски апетит. След като се е нахранила след 30 мин е отново гладна. В тези моменти започва да крещи, събаря, удря, започва да си удря главата с всичка сила където види, ако се опитам да я прегърна, да я успокоя, започва да ме скубе, удря, дере и изпада в още по силна истерия. Опитвала съм да и кажа че когато реши да поговорим спокойно аз ще съм в др стая и излизам от стаята, но тя може да се дере така и час (от опит го казвам). Сънят и се наруши. Заспива вечер в 1.00 часа, става в 6.00 часа с думичката; 'папо', аз ако не скоча веднага да правя закуска се започва кошмара.Детео ми е с установени алергии от млечни продукти, мая, захар и оцет. По тази причина се храни с много малко храни, като в междинните хранения и давам плодове. Понякога заспива в 22.30 но в 4.00 е наспана. След обяд , ако е станала в 8.30 например сутринта, заспива в 17 и 30 и вечер не се знае кога ще заспи. Според нашата педиатърка детето има невроза и ни изписа сироп Атаракс, но аз не виждам особен ефект . Не зная как да постъпвам в такива моменти, чувствам се много уморена и нервите наистина са ми изчерпани. Неспане, истерии, вечен глад. Гледам я сама, тъй като съпругът ми работи в София и се пребира в месеца само за ден-два.
Някъде греша! Къде? Моля ви дайте ми съвет!!!

[Kak_da]

Здравейте,

разбирам ви колко е трудна ситуацията, в която се намирате и колко отчаяна се чувствате.

Първо искам да ви попитам от кога започнаха кризите - спомняте ли си първият път, когато го е направила? Къде бяхте вие, мъжът ви... какво се случи?

Също така бих искала да попитам от кога пътува съпругът ви - винаги ли е било така? Как преживявате вие тези пътувания и това, че сте сама с детето в тези трудни моменти?

[Uliana]

Благодаря ви за бързото отзоваване!
Първият път беше септември месец, но честно да си призная не помня по какъв повод. Всеки изминал ден се влошаваше. Но от началото на декември месец е 'ад', защото е почти 24 часа.
Съпругът ми пътува от юни месец 2009 година.Преди това е бил винаги с нас. Женени сме от 2007 година, а сме заедно от 2006година. Ние живееме във Варна. Аз много тежко приемам всяка раздяла, отношенията ни няма как да бъдат както преди, но това определено е др тема, защото и там нещата не са гладки.
Трудните моменти с Даная ... не мога да ви кажа как ги преживявам, защото на този етап се крия от нея и си поплакавам, всеки от страни дава съвети и ти казва спокойно това е период, малката те манипулира и т.н., но никой не разбира проблема,дори съпругът ми ме обвинява, а и никой от роднините и приятелите не се опита да ми помогне с някакъв адекватен съвет. Поради тази причина се и изолирах, не искам да се срещам с никой, правя го заради детето, не искам да разговарям ...
Объркано съм обяснила всичко, но и аз самата се чувствам така!

[Kak_da]

Разбирам объркването ви и си представям колко е трудно да се чувстваш неподкрепен и в безисходица.
Мислите ли, че състоянието на детето може да има общо с отсъствието на баща й?
Първият път, когато се е случила тази криза баща й беше ли там? Каква беше неговата реакция?

[Uliana]

Мислите ли, че състоянието на детето може да има общо с отсъствието на баща й?

Не зная. Наистина не мога да кажа.

Първият път, когато се е случила тази криза баща й беше ли там? Каква беше неговата реакция?

За първият път не се сещам, но си спомням ясно, когато съпругът ми се прибра на 23 декември започна истерично да плаче през ноща.
За седем месеца през които мъжът ми е на новата работа, първите четири месеца когато се пребираше Даная беше много спокойна, даже и спеше в отделна стая, тъй като като сме двете спи при мен, а когато баща и се прибере спи в кошарата си. Неговата първоначална реакция беше да ме обвини защо не съм давала вече биберона на детето (а Даная сама се отказа от биберона след като изгриза 4 броя), след това ме обвини, че съм много изнервена и и крещя (което за съжаление е така в последно време), след няколко дена (покрай празниците беше повече време с нас) самият той започна да и повишава тон, да я плесва, да я оставя в кошарата да реве като и се скара че в 3 сутринта е тъмно, т.е. самият той разбра че е невъзможно да се комуникира с детето по спокоен начин.
Аз искам да попитам грешка ли е от моя страна, че аз обеснявам на Даная едно и същото нещо въпреки че тя реве истерично и се тръшка, а аз продължавам да обеснявам със спокоен тон?

[Kak_da]

Това са случаи, в които детето не може да обуздае себе си и емоциите си. Много е важно да не и повишавате тон, когато изпадне в криза, а да я гушнете ( от към гърба, така че с едната ръка да хванете двете й ръце, за да не удря и с другата ръка да блокирате краката й, за да не рита), да започнете с леки поклащания да я люлеете ритмично и да говорите с много тих и ритмичен начин "ядосана си, спокойно, ще се успокоиш вече, ще мине, просто си ядосана, хайде вече да се успокоиш", докато детето започне да се укротява. Когато спре кризата я похвалете "браво, успя да се успокоиш, справи се". Ако това ви е трудно да го направите - когато изпадне в криза заведете я в стаята, като твърдо я хващате за ръката, но не повишавате тон, показвате твърдостта си в намерението, а не чрез тона си. Казвате й "ядосана си, ще ти мине, хайде да отидем в стаята да се успокоиш". Така заставате до нея и пак с много тих и равен тон й говорите онези неща от по-горе написаните. Но В НИКАКЪВ случай не давате накрая онова, за което се е ядосала.
Идеята е детето да научи как да се справя с гнева си, че вие я разбирате и подкрепяте в това начинание, но че този метод няма да свърши работа, за да получава нещата, които иска - трябва да намери друг подход.
Покажете и - когато поиска нещо, преди да започне криза се опитайте да и предложите нещо друго - опитвайте да не повишавате тон, а да показвате непоколебимостта с действията си - "хайде да видим ето тази играчка...виж колко е интересна също..искаш ли да отидем да видим....".

[Uliana]

Много благодаря за съветите, които ми предложихте! Определено ще трябва да се науча да не и повишавам тон. А каква е причината за това нейно поведение? Отсъствието на баща й или аз греша някъде?

[Uliana]

Здравейте, отново!
Снощният ми опит да успокоя детето, когато изпадна в истерия беше неуспешен. Пробвах точно както ми обяснихте да я прегърна и да хвана ръчичките и крачетата, започнах да и говоря, но тя изпадна в още по силен плач, започна да хрипти и трепери. Разстрои се, защото бабай, дядо й и аз легнахме да спиме, а тя през цялото време казваше:'Няма нани!' Всичко завърши като дядо й стана и играха заедно до1.00 часа, аз съм заспала. Искам също да отбелажа, че на Даная и се спи, но след като легне, завие се и затвори очи става неспокойна точно след 2 минути и се изнервя още повече. Заспива след силен плач от изтощение, или след като се е изморила много, или когато е в количката навън.
Благодаря ви за отговора предварително!

[donik]

Здравей,не съм специалист,но даваш ли и някакви лекарства вечер?Гергана от Проспан за гърло и един противоалергичен сироп,ми беше разказала играта една седмица,не иска да спи,ядосваше се и т.н.Вярно при вас става въпрос за много по-дълъг период,но пък и децата в тази възраст са склонни да правят циркове,но я гушкай,не я оствяи сама с ядовете й,нека усеща любовтта,даже да не я приема в такъв момента.Как установихте толкова различни алергии?Ние сме с атопичен дерматит,спазвах ограничения в храненето до като направи 1 годинка,после постепенно въведох всички храни,сега единствено мед не и давам.Посъветвай се със специалист по храненето,ако не сте го правили де,нека ти даде насоки как да се храните.При тези алергии,сигурно ти е много трудно да й измисляш разнообразни храни.Успех

[Uliana]

Доник давам зиртек, но не постоянно! Откриха и алергиите в 7 месец от млечни като започнах да я захранвам от попарата със сирене ми се изрина и вдигна висока Т, след годинката почна да прави алергии, има дори от пъпеш, праскови. В момента си мисля че и от мандарини, защото откакто спрях да и давам, пъпките започнаха да изчезват. Всеки път симптомите са едни и същи. А относно разнообразието наистина е много трудно!!!
Благодаря за съвета, опитвам се да бъда възможно най-спокойна, но не ми се отдава!

[donik]

Лоша работа ,с какво я храниш тогава?Алерголог ли ви установи алергиите?За мандарините и прочие от пазара плодове и зеленчуци и аз ги избягвам,защото явно имат много нитрати и на Гери и се появява дерматита,ако ги яде продължително време.
Всъщност ти си я кърмила до 7 месец ли?

[Uliana]

Не, кърмих я до 4 месец. След това започнах да я захранвам със сок от ябълка, след това с плодови пюрета, по старата схема на захранване. Алерголога каза че от всичко е алергична , но нашата педиатърка заяви, че до 5 години няма как да се установи с точност от какво е и не е. Храни се с картофи, ориз, месо - телешко, агнешко много рядко, пилешко, броколи, моркови, всички бобови, хляб и правя аз без мая, сладка и правя като слагам фруктоза. Много е трудно, но определено ми е притеснено за яслата или градината. Това е др тема.
Благодаря за отговорите!

[donik]

Ако е пила АМ ,странно е да има е алергия към млечни продукти,и да се прояви от сирене.Извинявай,че ти изместих темата.Успех ти пожелавам и дано бързо мине кризата на малката сладурка

[Kak_da]

Здравейте,

От това, което прочох разбирам, че тези нервни кризи завършват с резултат, приятен за детето - в случая игра с Дядо

Първото и задължително условие, за да проработи плана е - всички възрастни да са на едно мнение, че не трябва да отстъпват. Да няма някой, на който му става толкова силно жал, че да каже "стига си мъчил/а детето", защото тогава отказа на нещо носи смисъла на наказание. Детето си казва "защо не ми го давате???Нали рева и ви показвам, че го искам - вие луди ли сте какво ви има, че не го виждате това, как да ви го покажа, за да ме разберете" и от там, започва още по-силен страх. Когато тя получи нещото, за което е плакала - при нея стоят нещата така "когато аз искам нещо, а ти не ми го дадеш, аз имам право да се разплача, и ти трябва да се размекнеш и да ми го дадеш" и когато тази схема не сработи, това е изключително травматично за детето.
За да започне да се успоковат нещат, тя трябва да научи нова схема - "когато нещо ти е отказано, каквото и да направиш няма да го получиш" за да спре да опитва и да изпада в истерия.
Този преход е много труден за родителя и за детето, защото трябва да се "удържи" тази криза - както когато бебето е малко и е уплашено. Трябва да е ясно, че при който и да отиде - няма да получи различен отговор от вече дадения. Много е объркващо за родителя да види, че в ситуациите, когато си мисли че му помага, като го "спасява" от наказанието на другия - прави детето по-объркано и по-стресирано.
За това - ако не стане с гушкането - тогава отивате в друга стая, където да е сама или само с вас и от разстояние докато плаче и се говори с тих тон - ядосана си, разбирам...ще се успокоиш, хайде и чакате да мине. Ако смятате, че ще издържи - можете да я оставите и сама в стаята като и кажете - аз съм отвън, като успееш да се успокоиш - ела при мен. ( това действа дори и при големи хора, като са разстроени и излезнат от вкъщи след скандал и изведнъж им минава). Като дойде при вас я посрещате с усмивка и браво, вуж как се успокои и НЕ ДАВАТЕ ОНОВА, ЗА КОЕТО Е РЕВАЛА.
Много е важно да сте в екип - ако единия каже не - всички да сте не. Ако единия накаже - никой да не го съжалява и да отменя наказанието. С времето, малко по малко ако има единност - ще спре да опитва. Ако вие молите някой за нещо и той ви откаже, но молите някой друг и той се съгласи как ще се чувствате? А ако и двамата ви откажат 2-3-4 пъти - на 5тия ще опитвате ли, или ще знаете че няма да има успех и ще го приемете?:)

[Uliana]

Благодаря ви за изчерпателния отговор!!! Оставяла съм я да плаче в едната стая и и казвам, че ще я чакам например в кухнята докато се успокои и иска да поговориме, но ... наистина не мога да издържам повече от 20 мин да слушам виковете и истериите и. На мен ми е жал определено. Ще пробвам, поне сега зная кой е правилният подход. Благодаря ви много!!!