На 20.09.2010 моята малка дъщеричка Деси тръгна на ясла. Много тъжно и притеснено ми беше през цялото време на подготовка на документи и изследвания, защото всеки ми казваше, че е прекалено малка, за да я пусна. Деси беше на 1 г. и 1 м. тогава и е най-малката в групата.
Вече 2 месеца детенцето ми е на ясла и мога да кажа, че свикна много бързо с новата среда. Лелките и сестрите ми казаха, че точно възрастта се е оказала, решаващия фактор за бързото привикване. Като я заведохме с тати първия ден Деси беше в много добро настроение - весела и усмихната. Разплака се само като видя, че има деца вътре, които плачеха и викаха "Мамааа". Може би от чувство на състрадание. Това беше първия и последен път до момента, когато съм я виждала да плаче там.
Много важен съвет, който искам да дам на всички родители е предварително да говорят на детенцето си за предстоящата промяна - да разказват как ще заведат рожбата си на едно много хубаво място, където ще има много деца, много играчки и т.н. Може и предварително да се правят разходки до яслата и обратно, за да свикне детето с пътя до там. Понеже детската кухня е в яслата, в която записахме Деси, ние 2-3 месеца ходехме заедно за храната почти всеки ден и пътя до там й беше вече добре познат.
Друг много важен момент е този с предприемането на предварителни мерки за подсилване имунната система на детенцето. Всеки знае, че когато тръгнат на ясла или детска градина, децата почват да боледуват по-често. Ние досега не бяхме имали проблеми със здравето и предупредих педиатърката на Деси около 2 месеца предварително, че тя ще тръгва на ясла, за да може да ни даде съвет как да й укрепнем организма. Изписа ни доста силен имуностимулант, който почнахме да даваме по схема в продължение на 2 месеца. Мисля, че имаше ефект, тъй като в групата на Деси бяха 18 деца, от които след една седмица бяха останали 8, а останалите бяха болни вече. Вярно е, че тогава за пръв път видях какво представлява хремата.
Нямаме проблеми с храненето, още от първия ден си е изяждала всичко, каквото й дават. Играе си с другите деца, а съм я заварвала и сама да си играе - с люлеещото конче например (то й е любимото) или пък в пласмасовата детска къщичка.
Проблем за момента имаме, доколкото ми казаха лелките и сестрите, само със спането. Тъй като останалите деца спят по 2-3 часа, а Деси за момента спяла по 1 час и после като се събуди прескачала в съседни креватчета и будела децата. Мисля си, че е свикнала да спи само в нейното си креватче, но се надявам да свикне и там.
Според мен друго важно предимство на яслата е развиването на комуникативността на детето и чувството му за принадлежност към дадена група. През целия си житейски път сме част някаква група (детска градина, училище, университет, работа и т.н.) и е важно умението за общуване във всяка от тях. Тъй като в момента речника ни е много беден, Деси знае само няколко думички, но разбира почти всичко каквото й се говори, та се надявам сега на яслата да напредне по-бързо и в говоренето. Само да знаете как си мечтая някой ден като се прибере да ме изненада с някоя детска песничка

Искам да пожелая успех на всички мъничета с тръгването на ясла, да са здрави и да играят до насита и да намерят много приятели там!!!
А на родителите искам да кажа да не се притесняват и да вярват в децата си!!!