За отчуждението-има ли го и защо?

[adi.robi]

Май при почти всички е така И аз тука нямам много приятели а старите ме позабравиха

---

[bebe]

Може би е нормално да има отчуждение, защото всеки си има свой живот и ангажименти. Вече не сме свободни да излизаме всеки път когато ни звъннат по телефона.

---

[lili_19]

аз слава богу намирам с кого да излизам,но не е както преди!имам 5 приятелки,които не са ме забравили,другите рядко се сещат за менно не се оплаквам.иначе поддържам контакт и с две-3 майки,с които се запознах по болниците като раждах и като бяхме болнички.....нормално да се ограничим със забавленията,но това е само временен период за тези които все още им се живее,иначе познавам майки,които така са се отдали на семейството,че чак не си показват носа навънка,не тръгват повече и на работа,затварят се!и това не е добре!все пак детето си е дете,но и ти трябва да живееш......

---

[genova]

Като се роди малкият и моят живот претърпя коренна промяна,но така разбрах кои са ми били истинските приятели не само за ахо-ихи и за маса.Останаха ми четири истински приятелки на които мога да разчитам всеки един момент.С кумовете ни с които сме много близки най-добре се разбираме.Но,честно казано мъжът ми ми е наъ-добрият приятел.

---

[baby_born]

При мен също ситуацията е както при всички отговорили дотук.Имам приятелки,които все още нямат деца.Чувам се с тях по телефона от време на време.Със семейните с деца се виждах,излизахме на кафе.Сега откакто родих е по-различно.Но всеки период си има и + и - .Няма нищо по-приятно от това да гледам моята дъщеря как спи в креватчето си.Смятам , че с нея осмислих живота си.

---

[аида]

Не съм съгласна с вас.И аз няма на кой да оставям децата и едното е винаги с мен,дори и на работа,понякога.Но пък покрай разходките с дзецата завързах нови познанства,намерих нови приятели.А и със старите си поддържаме връзка.Важното е да не се отпуснеш и да не се оставяш на течението.Когато човек има желание винаги може да намери време за срещи и интересни занимания.
Покрай децата и бебешките форуми се запознах със Семирамида,която се разписва тук.Съжалявам,че не я познавам по-отдавна.

---

[irka]

Аз не мога да се оплача от липса на внимание от страна на приятели.При мен е по- лошо ,защото в грижите си по децата се очуждихме с мъжа не сме това което бяхме.

---

[Stefy]

[alex76]

[kemal4o]

След като родих разбрах кой са ми приятели те не ме подминават и ме канят да пия кафе с тях а докато си пия кафето те гледат бебо, ама от всички само една приятелка ми е останала Даниелчето.

---

[vailets]

По принцип е така. Откъсваш се от приятелите малко по малко. И наистина ако сама се грижиш за детето и не го оставяш на друг да го гледа от време на време няма и за какво друго да говориш освен за грижите и интересните неща около растежа му.
Но това е докато пак се върнеш на работа. Въпреки че и тогава пак най важното е детето. Аз забелязвам че доста често споделям с колежките ми неща свързани със Симеон.
Даже наскоро една супер много ме издразни като ми каза `Абе направо ви се чудя бе хора как определяте целия си живот според детето.

---

[Adamant]

Аз като излизам с приятелки констатирам само колко съм затъпяла. Как моя живот не търпи никакво развитие, но знам, че това е в ИМЕТО на детето и не съжалявам!
За сметка на това пък, аз избягвам да говоря за малката, само ако ме попитат нещо иначе ги разпитвам тях, жадна да попивам инфо...
А те все тук ходили - там били и разказват интересни неща, та приятелството не ни куца, напротив, много се забавляваме, стига да можем да се видим.
Безспорно обаче отбелязват, че много съм се променила, много съм била улегнала и сериозна, щото преди бях.....по-луда от всички тях

---

[olina]

[annakaterina]

[kolige]

искам да кажа,че повечето ни приятели нямат нито брак,нито деца все още,но вапреки това,ние няма с кой една кръчма да поисетим,даже на море нямаше с кои да идем.Просто всички сиимат проблеми и ангажименти и всеки си гледа половинката,ама мъжето това късно го осъзнават

---