Вие сте тук:  Бебето и детето  »  Здраве и имунизации  »  Новите детски болести

Новите детски болести



В днешно време медицината трябва да се справя с пневмококите или муковисцидозата, за които доскоро нищо не се знаеше. Това е възможно и често пъти болните деца могат отново да се радват на нормален живот.

Муковисцидозата

Тя е едно от най-срещаните генетични заболявания. Всеки 25-ти българин е носител на гена, виновен за нейното проявяване. Ако и двамата родители са носители на този ген, детето им може да има муковисцидоза. В България с болестта се ражда едно на всеки 2500 деца или около 25 деца годишно. Не са много родителите, които са чували за муковисцидозата. И нищо чудно: познанията върху детските болести, основаващи се на генетични дефекти, датират отскоро. Малко си дават сметка за това, че честите коремни болки и разстройствата могат да са свидетелство за продължителни чревни заболявания,  а непрекъснато повтарящите се инфекции на дихателните пътища да сигнализират за недостиг на имунни клетки у детето. Реално доскоро за това не знаеха и лекарите! Някога децата с генетични заболявания или тежки зарази и инфекции не само, че нямаха шансове за лечение, но дори и за поставяне на вярна диагноза. Днес нещата изглеждат различно, въпреки че едно не се е променило: родителите или хората, прекарващи най-много време с детето и познаващи добре неговите навици и настроения, са все още тези, които първи могат да забележат обезпокоителните симптоми. Затова е важно да се знае, на какво трябва да бъде обърнато внимание. Родителят трябва да помни, че именно той е „първият лекар” на своето дете!
Муковисцидозата е вродена семейна кистофиброза на задстомашната жлеза, засягаща секреторните клетки на редица жлези (задстомашната, чревните, бронхиалните и др.). Протича с повишена вискозност на панкреатичния сок, на бронхиалната секреция  и др., както и запушване на малките отводни канали с последващо кистозно разширение. Организмът на болното от муковисцидоза дете произвежда лепкава слуз, която се отлага върху вътрешните органи. В белите дробове тя се превръща в храна за болестотворните микроорганизми, предизвиквайки продължителни бронхити и бронхопневмонии. Слузта блокира също и панкреатичните канали. Детето не се храни и не усвоява правилно храната, което забавя физическото му развитие.
При новороденото: Най-типичният симптом е т.нар. смолиста непроходимост на червата. Допълнително новороденото не наддава на тегло и страда от продължителна жълтеница.
Дете в предучилищна възраст: Физически се развива по-бавно от връстниците си, страда от продължителна кашлица, непрекъснати инфекции на дихателните пътища и прекомерно потене.
По-голямо дете: Продължава да изостава в ръст и тегло от връстниците си, има непрекъсната кашлица, синузит, полипи в носа, измъчват го чести бронхити и бронхопневмонии.
Как да се лекува?
При дихателната система: Лечението се основава на отстраняване на задържащите се секрети (прием на втечняващи ги медикаменти или изчистването им с помощта на физиотерапия: най-често това става чрез поставянето на детето в определени позиции и прилагането на различни дихателни упражнения), както и на антибиотичната  терапия при инфекция  на бронхите или белите дробове.
При храносмилателната система: На детето трябва да бъдат давани панкреатични ензими и да се осигури подходяща висококалорична диета. При муковисцидоза дневните нужди възлизат на 120-150%  от нормата (поради лошото усвояване на храната). Понякога се налага дохранване на детето, особено ако е малко, със стомашна сонда.
Генетични съвети. Ако детето е болно това означава, че и двамата родители са носители на дефектния ген. Всяко следващо дете може също да бъде болно, но това не е задължително. Семейството, в което има болно дете, е добре да се обърне за  съвет към специализиран център за лечение на муковисцидоза при вземане на решение за следващи деца или за извършване на съответните анализи преди и по време на бременност.

Нетипични възпаления на червата
Появяват се по два начина – като улцерозно възпаление на дебелото черво или болестта на Крон. Смята се, че в България от тях страдат около 10 000 души. Все по-често боледуват малки деца и дори кърмачета. Причините за тези заболявания са неизвестни. Предполага се обаче, че и тук голяма роля изиграва наследствената податливост. Към най-честите симптоми на нетипично възпаление на червата принадлежат диарията и честите изпражнения с кръв, коремните болки, високата температура, липсата на апетит и слабеенето, предизвикано от нарушеното приемане на храната. Към тях могат да спадат и оплаквания, несвързани пряко с червата като възпаление на ставите и бъбречни функционални смущения , а при децата също анемия, забавяне на растежа и полово съзряване. Тъй като симптомите за нетипичните възпаления на червата напомнят на тези при инфекциозните болести (апендицит, бактериална зараза, странни възпаления и т.н.) често пъти е трудно да бъде поставена правилна диагноза. Ако те все пак се проявяват през един продължителен период от време, лекарят би трябвало да вземе под внимание нетипичното възпаление на червата като възможна причина. Затова са задължителни лабораторни изследвания, радиологични и ултрасонографични, както и биопсия на червата.
Тези болести могат да бъдат лекувани единствено симптоматично. Терапията, освен медикаментозна, се състои в провеждането на съответната диета. Храненето също така може да бъде допълвано със специални хранителни препарати. В случаите на недохранване при децата, се налага поставянето на пациента на система.

Вроден имунен недостиг
При някои генетични заболявания имунната система не изпълнява правилно своите функции. В България годишно се раждат около 135 деца с липса на сериозен недостиг на имунна защита, при 15 от тях се налага незабавна трансплантация на костен мозък. При липсата на адекватно и навременно лечение изходът от болестта може да бъде латентен. Детето с липса на имунна защита изглежда като вейка: то е по-ниско от връстниците си и има по-малка телесна маса Боледува от непрекъснато повтарящи се или продължителни заразни заболявания, най-често на дихателните пътища, както и на средното ухо. Често пъти се проявяват и гнойни абцеси по кожата, трудно зарастващи рани, млечници и диарии. При деца с липса на имунитет не бива да се прилагат ваксини, съдържащи живи бактерии, напр. Туберкулоза, полиомиелит, заушка. Ето защо от огромно значение е вярната диагноза да бъде поставена колкото е възможно по-рано. Лечението на вродения имунен недостиг е сложно. На децата се назначава антибиотична терапия, за да не се допусне развитие на инфекцията и препарати, съдържащи имуноглобулин  т.е антитела, борещи се с бактериите и вирусите.
Генетични съвети: Тъй като болестта се унаследява, лекарят ще иска да разбере, дали в семейството е има или е имало други подобни случаи. Изследванията трябва да бъдат направени също и на семейството на болното дете. Специалистът по клинична имунология може да даде информация относно механизма на унаследяване на болестта, да открие носителя на генетичния дефект, а също и да направи пренатални изследвания при планиране на следващо дете.

Пневмококи
Пневмококът е популярното има на Streptococcus pneumoniae. Среща се масово в носа и гърлото на здравите деца, при които имунната система е все още недоразвита или не произвежда защитни антитела. При децата в предучилищна възраст носителството на пневмококи може да достигне до 60%! Ако тези бактерии достигнат до кръвта или вътрешните органи, могат да предизвикат опасни заболявания:
  • Възпаление на мозъчните ципи (менингит) – ако достигнат до мозъчните обвивки на главния или гръбначния мозък и предизвикат там възпалителен процес.
  • Септицемия – ако проникнат в кръвта и, предвижвайки се в нея, се разпространяват из целия организъм.
  • Възпаление на белите дробове (пневмония) – ако след преминала вирусна инфекция, поразят долните дихателни пътища.
  • По-рядко: възпаление на апендикса, костите, ставите, жлъчния мехур, ендокарда, перикарда, тестикула, слюнната жлеза, простатата, влагалището, шийката на матката, яйчника, коремницата (перитонит).
  • Предизвикват също така болести като възпаление на средното ухо, синусите, конюктивита.
Как да се лекуват?
Дори не толкова сериозните болести, предизвикани от пневмококи, са много опасни, защото тези болестотворни микроорганизми не се повлияват от повечето антибиотици. Лечението изисква прилагането на редки и скъпи медикаменти. Най-резистентни са седем пневмококи, отговорни за 70% от случаите на тежки заболявания.
Предпазете детето си
Можете да предпазите детето си от инвазията на пневмококите с помощта на специална ваксина, осигуряваща защита срещу седемте най-опасни разновидности. Тя трайно стимулира имунната система и намалява количеството бактерии в лигавицата на носа и гърлото. Ефективна е и при деца под 2 годишна възраст. За съжаление, ваксината срещу пневмококи не спада към задължителните. Тази ваксина е платена и лекарят трябва да установи колко дози са необходими за детето (зависи от възрастта му).
© mamaibebe.com. Всички права запазени. | Условия за ползване »