Вие сте тук:  Бебето и детето  »  Развитие  »  Защо децата винаги повтарят най-лошите неща, които казвате?

Защо децата винаги повтарят най-лошите неща, които казвате?



Коя е последната дума, която искате да чуете от вашето дете? Тази, която казвате, когато някой ви засече в улично движение.  И въпреки това тя неизбежно е изречена – с тихо гласче, но напук на всичко е произнесена ясно и с такова натъртване, че не може да бъде сбъркана. Вашето дете няма никаква представа какво казва, но вече всички казват, че псувате като каруцар. Децата научават повечето от своите езикови умения, като подражават на хората около тях – не само като речник, но и като произношение, ред на думите, интонация, и дори емоционална натовареност и социални обстоятелства, свързани с отделните думи и фрази.Това е схема, която работи под една или друга форма в повечето човешки общности. За нещастие работи твърде добре, когато става дума за неприлични думи. При нормални условия на малките деца са им нужни няколко повторения на един израз, за да се стигне до разбиране и възпроизвеждане на отделните думи. Когато пораснат, те стават по-бързи в тяхното усвояване. Чуват фрази, изречения  - смесица от звукове, които им се изясняват, когато децата започнат да използват по-добре езика. Ругатните обаче често се произнасят по-високо и с различен от останалите думи тон. Това ги прави лесни за усвояване от мъничките уши сред общия гласови поток.  И ако фактът, че ругатните „отскачат” в ушите им, не е достатъчен да вдъхнови да ги използват, реакциите, които следват, когато го направят, са напълно способни да накарат децата да продължават да говорят. Може да са малчовци, но не са глупави. Когато открият, че казването на определено дума кара тате да се смее или, че с нея могат да хвърлят мама в ужас, когато си поискат, те ще я използват при всеки удобен случай, докато не им омръзне.

Заместване. Веднага щом обидната дума излезне от устата ви, преди вашия дребосък да е имал възможност да я каже, заменете я с друга, която е по вероятно да привлече вниманието му. Шушу – мушу, Йо-хо-хо и др. – накратко всичко, което ще прозвучи по-забавно и интересно на детето от другото нещо, току-що казано от вас.

Време за римуване. Тъпанар, мъпанар, къпанар......Има много начини да се измъкнете и да не ви хванат, че ругаете, но като че ли римуването е най- добрият. Когато извадите обидната дума извън контекста и я затрупате с рими, вие можете да премахнете наблягането върху нея и да я направите да звучи глупаво. Този метод на пръв поглед изглежда като средство за преднамерено объркване на дребосъка, но е абсолютно безвреден и дори може да е полезен. Според специалисти децата, които често играят с римите като малки, е по-вероятно да станат добри читатели.

Ако вашето дете вече е научило обидната дума и вие се опитвате да я изчистите от речника му, първата стъпка е да станете глухи за нея, когато я чуете. Независимо дали намирате повишаването на детското гласче при изброени думи очарователно или ужасно, не го превръщайте в голяма работа. Колкото по-малко внимание получава детето за неговите избрани изрази, толкова по-бързо ще отпадат от неговия речник.

В случай, че детето ви е научило няколко обидни думи на двегодишна възраст, не се отчайвайте. Това не означава непременно, че за следващите петнадесет години сте се сдобили с дете с нецензуриран език. Няма никакъв смисъл да наказвате малчугана на тази възраст за това, че казва обидни думи, но през следващите една-две години ще трябва да използвате всички възможни средства, за да го откажете от забранената „терминология”.
Добрата страна на нещата е, че след като веднъж сте разбрали колко лесно е да „научите” детето на обидни думи, може би ще ви бъде по-лесно да го учите и на онези, които искате да знае. При усвояването на нова дума, използването на същия метод ще му помогне да я научи по-бързо.

Автор: Д. Мърфи


© mamaibebe.com. Всички права запазени. | Условия за ползване »