Вие сте тук:  Бебето и детето  »  Родителство  »  Разведени родители

Разведени родители



Необходим ли е разводът. Разбира се, няма общовалиден отговор на този въпрос. Всичко зависи от причините за неразбирателството и от това, дали те могат да се отстранят.
Най-често, когато двамата съпрузи не се разбират, всеки смята, че вината е предимно у другия. Външният наблюдател обаче често вижда, че бедата не е в това, че единият от съпрузите е лош човек, а в това, че и двамата не си дават сметка за своето поведение. В някои случаи всеки един от съпрузите несъзнателно иска да бъде глезен от другия като любимо дете, вместо да направи усилие за създаване на здрави взаимоотношения. В други случаи тираничният съпруг (или съпруга) не може и да разбере до каква степен се опитва да властвува над другия, а този, който е "под чехъл", може би сам си е виновен за това. Много често в случаи на изневяра нелоялният партньор в действителност не се влюбва в друг, а по-скоро бяга, гонен от някакъв скрит страх или подсъзнателно се стреми да събуди ревност у другия. Ако мъжът, жената или и двамата желаят да положат истински усилия, за да спасят брака, добрият психиатър би могъл да им помогне да анализират положението и да открият причините.
Нека детето да обича и двамата родители. Доколкото разводът ще навреди на чувството за безопасност у детето, зависи много от начина, по който ще бъде осъществен. На детето непременно трябва да се каже за предстоящата раздяла скоро след като родителите вземат това решение. Децата винаги са обезпокоени от кризи в семейството още повече, ако те се пазят в тайна. Главните неща, които трябва да обясните на децата, са:
  • Въпреки че родителите се разделят, децата ще продължават да принадлежат и на двамата и те ще могат да ги виждат редовно.
  • Че никой от родителите не е добрият или лошият. Родителите най-трудно се придържат към това правило. В края на краищата човешко е всеки един от тях да счита другия за виновен и да желае децата да се съгласят с него. Да се убеди, че единият от неговите родители е лош, е истинска трагедия за детето. За детето на разведени родители е също така нужно да вярва и в двамата, както за детето, което расте в щастливо семейство. Но даже и за родителя, който е спечелил детето на своя страна, съществува друга опасност. Когато то стигне по-късен етап на своето развитие, най-често в пубертета, когато чувствата му към близките претърпяват редица промени, може изведнъж да обърне гръб на родителя, на когото дотогава е било предано, и да премине на страната на другия. С други думи, всеки от родителите има по-добра възможност да си запази любовта и уважението на детето, ако то никога не бъде поощрявано да взема страна.
Как може да се обясни на детето раздялата. Това зависи от възрастта на детето и от това, какво то иска да знае. Несъгласията между родителите не са нещо срамно. Родителите, които не се разбират, упорито се стремят да прикрият своите несъгласия от децата и даже си въобразяват, че децата нищо не подозират. Наистина по-добре е разгорещените разправии да не стават в присъствието на децата, но е погрешно да се смята, че децата не чувствуват напрежението в семейството. Когато при спречкване на родителите детето ненадейно влезе в стаята, по-добре е родителите човешки да си признаят, че са се спречкали, отколкото изведнъж да млъкнат и строго да заповядат на детето да излезе от стаята. Атмосферата ще бъде по-спокойна за всички, ако си признаете, че спречкванията са една от неизбежните житейски злини даже и сред възрастните, че хората могат понякога да се карат и все пак да се обичат и уважават, че спречкванията не означават край на всичко.
Споразумения в интерес на детето. Условията определят до какво споразумение ще се стигне по въпроса, колко време детето да прекарва с всеки родител. Ако родителите не живеят много далеч един от друг и ако децата прекарват по-голямата част от времето с майката, най-доброто споразумение може да бъде да прекарват почивните дни с бащата, както и тези ваканции, през които той може да бъде с тях. Независимо от това, дали посещенията са веднъж в седмицата или в годината, по-добре е да бъдат редовни и от особено значение е бащата да не ги пропуска или отлага.
Споразумение, според което децата прекарват по 6 месеца при всеки родител, обикновено не се оказва сполучливо. Това нарушава обучението на децата в училище, отделя ги прекалено дълго от другия родител и поражда у тях чувството, че животът им е разделен на две части по съвсем произволен начин.
Погрешно е от страна и на двамата родители да разпитват децата за това, какво се е случило по време на престоя им при другия родител, и да го критикуват. Това само кара децата да се чувствуват неловко независимо от това, с кого от родителите са. В крайна сметка това може да ги накара да намразят прекалено любопитния родител.
Във всеки случай, особено когато родителите не могат да поделят детето или ако на детето му е неприятно да посещава единия от тях, вместо да се борят като кучета за кокал, най-добре е да се консултират с детски психиатър. Изхождайки от интересите на детето, той ще им помогне да намерят най-правилното решение.

© mamaibebe.com. Всички права запазени. | Условия за ползване »